Недоносeнитѣ идеи на протестиращитѣ български студенти

Въ публичното пространство присъства единъ основенъ типъ мнения относно окупацията на нѣкои университети въ последнитѣ дни. Други позиции рѣдко се чуватъ. Затова решихъ и азъ да напиша моята.

Нѣмамъ собствена медия, въ която да го направя, затова ще сподѣля този текстъ съ нѣкои мои приятели, които иматъ разни платформи за разпространение на информация, та, ако пожелаятъ, ще го публикуватъ. Сѫщо така, ако нѣкой случайно пожелае да го ползува – нѣма проблемъ. 

Доскоро гледахъ съ пренебрежителна насмѣшка на протеститѣ ДАНСwithme прѣдъ парламента. Всичко започна почти като народно въстание, но накрая продължи като конюнктурно събитие. Приемахъ го като агонизиращъ предсмъртенъ викъ на партиитѣ, останали извънъ парламента. Всѣ пакъ е логично желанието имъ за запазване и разширяване на икономическото и политическото влияние. Боричкания между различнитѣ крѫгове на едрия капиталъ.

"Обикновено студентитѣ сѫ носители на прогресивни идеи"

Нѣщата обаче прѣкрачиха границитѣ на допустимото, следъ като протестътъ се пренесе на територията на висшитѣ учебни заведения. Както вече е свѣтовноизвестно, ректоратътъ на СУ бѣше окупиранъ отъ протестиращи студенти. Съ тѣхната бройка се спекулира и отъ едната, и отъ другата страна, нѣма да се занимавамъ съ нея.

Въ цѣлъ свѣтъ университетитѣ сѫ арена на политически сблъсъци, но обикновено студентитѣ сѫ носители на прогресивни идеи, често се извършватъ окупации въ знакъ на протестъ срещу приватизацията на образованието, напримѣръ. Въ нашия случай окупаторитѣ издигатъ едно искане – „оставка“ на правителството, която, видишъ ли, трѣбва да бѫде последвано отъ настѫпване на „моралъ въ политиката“. 

Последното е толкова абстрактно и субективно… Всѣки си го тълкува както желае – и практически нищо не означава. Очевидно е, че става въпросъ за политически актъ, но въпрѣки това студентитѣ отричатъ връзка съ политически субекти, казватъ, че не сѫ свързани съ нито една партия. Особено удобно е, че не обявяватъ публично политическитѣ си пристрастия, на които въ крайна смѣтка всѣки има право. Не става ясно какъ разбиратъ тѣ „морала въ политиката “. Заявяватъ, че се борятъ срещу олигархията, мафията, бездушието и т.н. лоши нѣща. Познавамъ нѣкои участници, имамъ приятели тамъ, за които съмъ сигуренъ, че искрено вѣрватъ, че се борятъ за по-добъръ животъ, срещу всички партии и т.н.

"Движещитѣ протеста сили обаче сѫ други"

Възможно е и тѣзи студенти да сѫ мнозинство въ окупационния процесъ. Не тѣ обаче сѫ движещитѣ сили. Авангардътъ на окупацията се състои отъ хора, опредѣлящи се като „неолиберали “, „анархо-капиталисти“, „костовисти“ и прочие пазарни фундаменталисти. Това е особено опасно, особено що се отнася до територията на висшето учебно заведение. Тамъ отъ години текатъ борби срещу приватизацията на образованието. Други отъ водещитѣ фигури сѫ движени просто отъ кариеристични подбуди. За трети пѫкъ показването по телѣвизията всѣка вечеръ е самоцѣлъ.
 
Особено показателенъ е плакатътъ, разпънатъ на сградата на окупирания СУ за нова 1997 г. Именно слѣдъ онѣзи събития на властъ идва правитѣлството на Иванъ Костовъ, което извършва „шоковата доктрина“ въ сферата на образованието – въведени сѫ и първитѣ семѣстриални такси за студенти. Дотогава образованието е безплатно. Това си противоречи съ други лозунги за „промяна “, тѫй като именно събития като тѣзи прѣзъ 1997 г. довеждатъ състоянието на страната до днешното ѝ положение. Участницитѣ въ днешнитѣ събития искатъ повторение на тази ситуация, затова смѣтамъ, че окупацията е антистудентска. 

"Ако нѣкой не е съ насъ, той е противъ насъ"

Доказателство за икономическитѣ и политическитѣ интереси, които стоятъ задъ окупацията, е бѣзрезервната подкрепа, която получи отъ НПО-та, преподаватели (като Калинъ Янакиевъ), партии и най-вече медии. Всѣка нощь телѣвизиитѣ се надпреварватъ да показватъ „младитѣ “, „красивитѣ “, „умнитѣ“ и великото имъ дѣло. Особено комични сѫ твърденията на окупаторитѣ, че сѫ „бунтари“ и „борци срещу статуквото “, като се има въ прѣдвидъ този комфортъ. Това сѫ първитѣ „революционери“ въ историята, пазени отъ полицията на правителството, което свалятъ.

Участницитѣ въ окупацията се опитватъ да създадатъ усѣщането, че ако не подкрепяшъ мероприятието имъ, си „за“ правителството, мафията, олигархията и тъ. нъ. Друго мнение не приематъ. Едно отъ основнитѣ орѫжия за тази имъ цѣлъ е медийниятъ чадъръ, който имъ се предоставя. Обикновенитѣ студенти сѫ принудени да заематъ страна въ казуса, независимо дали искатъ или не. Прокламиранитѣ лозунги за „моралъ въ политиката“ и повече демокрация се разбиха на пухъ и прахъ на 28 октомврий, когато група студенти и докторанти решиха да прочетатъ декларация прѣдъ СУ противъ окупацията. Въ този моментъ се изпариха всичкитѣ брътвежи за „свобода на словото“. 

"Какви сѫ измѣренията на морала въ политиката"

Окупаторитѣ започнаха да обиждатъ и освиркватъ своитѣ колеги, които искаха да изкажатъ мнението си. Бѣха наречени „червени боклуци“, „комунистически свине“, „изроди“ и т.н. Наложи се дори да бѫдатъ изведени съ охрана отъ двора на университета. А извънъ него група възрастни хора правиха възстановка на митингъ на СДС отъ началото на 90-тѣ години на миналия вѣкъ. Едва не се стигна до линчъ на студентитѣ съ различно мнение. Дотамъ опира „моралътъ въ политиката“ и „демокрацията“ на окупаторитѣ.
 
Отскоро има окупация и въ УНСС. Не съмъ ходилъ, не ми се и ходи. Интересна е обаче декларацията на унесесейскитѣ „ранобудници “: 

„(…) Ще се радвамъ да се срѣщнемъ утре и да покажемъ, че и УНСС сѫщо е университетъ съ качествени студенти (!?), а не както се прокламира навсѣкѫде, че всичко е корупция и червени „наши“ хора. (…) Нека не се впускаме въ бѣзсмислени дебати и дискусии съ контра-окупатори и прочѣе. Или сте съ насъ, или сте противъ насъ.“ 

Явно, спорѣдъ ранобудницитѣ, студентитѣ се дѣлятъ на „качествени“ и „нѣкачествени “, като естествено тѣзи, които не окупиратъ, сѫ хора втора рѫка и нѣматъ право да бѫдатъ въ университета, който "по-качественитѣ" студенти сѫ прѣвзѣли. Всички, които не ги подкрепятъ, не сѫ на тѣхното ниво и не заслужаватъ да бѫдатъ чути. Такъвъ начинъ на мислене граничи съ сегрѣгация. Това е въ синхронъ съ елитаризма, който лъха отъ окупацията въ СУ.
 
Прави впечатление и опитътъ за радикализация на протеста „или сте съ насъ, или сте противъ насъ “. Това говори за отчаянието на опозиционнитѣ партии, готови на всичко, дори да прѣдизвикатъ кръвопролития между студентитѣ, само за да се докопатъ до властта, измѣствайки другата едробуржоазна дѣсна сила – БСП.

Дори да не искатъ и да не осъзнаватъ, окупаторитѣ ставатъ заложници на тѣсни партийни интереси. Не го заявяватъ публично, повечето сигурно и не знаятъ. Отказътъ да се обособятъ като политическа сила, съ изчистени виждания е особено удобенъ, за да продължатъ съ официалната си теза, че сѫ „надпартийно движение “, но на практика имъ орѣзва рѫцетѣ за намѣса въ политическия животъ. Това означава, че дивидентитѣ ще бѫдатъ присвоени отъ вече сѫществуващитѣ и влиятелни партии.

Това, което е сигурно, че студентството и образованието като цѣло нѣматъ полза отъ тази окупация. На първо мѣсто – тя не е студентска. Никѫде нѣма искания, свързани съ образованието. Има партийни интереси – и то въ ущърбъ на образованието. Затова като студентъ не мога да подкрепя този фестивалъ на глупостта, особено популяренъ напослѣдъкъ.

Източникъ: webcafe.bg