24 г. отъ края на комунизма въ България

Отъ авторитаренъ режимъ кѫмъ безпрецедентната мафиотизация на държавата.

 














24 години животъ срѣдъ мизерия,
разруха – физическа и духовна,
разединение и повсемѣстно отчуждение.
24 години на измаменитѣ надежди и неизпълненитѣ обещания.
24 години отсъствие на ценности и моралъ…
може и повече да сѫ, ако броимъ всичкитѣ години следъ 1944-та.

И всичко това продължава… подъ формата на безсмислени крѣсъци „Оставка“, когато това, отъ което има истинска необходимость, е сѫдъ за националнитѣ предатѣли. Защото глупаво е да очакваме, че демокрацията сама ще разцъфти отъ „благороднитѣ“ намѣрения на нѣкоя личность, когато понятията „честь“ и „отговорность“ се срѣщатъ само въ тълковния рѣчникъ.

Continue

Мѣстото на културата въ България - въ дѫното на коридора

Спорѣдъ проучване на "Евробарометъръ" страната ни се нарежда на послѣдно мѣсто по дѣлъ отъ населѣнието, активно занимавалъ се съ културни дейности.

Вѣрватѣ ли или не, но едва 14% отъ българитѣ сѫ учавствали въ нѣкаква, каквато и да била културна дейност прѣзъ послѣднитѣ 12 месеца, посочватъ резултатитѣ отъ проучване на "Евробарометъръ" отъ априлъ тази година. Никакъ не е трудно да се досетимъ, че и по този показатѣлъ страната ни се нарежда на послѣдно мѣсто въ цѣлия Европейски съюз, кѫдето средниятъ дѣлъ на людетѣ, учавствали въ културни мероприятия е 62%.

Спорѣдъ резултатитѣ отъ проучването, само 55% отъ населѣнието на България е чело книга прѣзъ отминалата година, а едва 26% сѫ посещавали музеи и паметници; 24% сѫ били на театъръ, 18% сѫ стѫпвали въ библиотека, а операта е била посетена отъ единствено 11%. Средноевропейскитѣ стойности по тѣзи показатѣли сѫ съ между 5-20% по-високи от нашитѣ, които се нареждатъ най-близо до тѣзи на държавитѣ отъ Южна Европа.

Отъ "Евробарометъръ" посочватъ още, че прѣдъ достѫпа до култура у насъ стоятъ нѣколко основни прѣдизвикатѣлства. На първо мѣсто, липсва достатѫчно интерес, особено по отношение на балета, операта, танцовитѣ спектакли и посещаването на библиотекитѣ. На второ мѣсто, липсата на врѣме оказва пагубно влияние както върху четенето на книги, така и върху навестяването на паметници и разнитѣ други културни забележителности.

Като основна причина за нискиятъ брой хора, които ходятъ редовно на театъръ и кино, е посочена високата цена на билетитѣ. Вѫпреки това, спорѣдъ статистиката на "Евробарометъръ", посещението на тетъра излиза на българина значитѣлно по-евтино, отколкото на средностатистическия европеецъ.

Continue

Скоростенъ пѫтъ свързва България и Сърбия до 2016 г.

Очаква се магистралата "София-Калотина-Нишъ" да бѫде пусната въ движение докѫмъ 2016 г.

Единъ отъ стратегическитѣ пѫтни възли, които иматъ за цѣлъ да свържатъ България съ западнитѣ ѝ съседки - магистралата "София-Калотина-Нишъ" се очаква да заработи въ срокъ отъ три години, стана ясно слѣдъ проведена среща помежду министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева и сръбския ѝ колега - Игоръ Мировичъ.

За да се прѣвърне проекта въ реалностъ е необходимо да се положатъ максимални усилия за осигуряването на конкретни източници на финансиране. Въ България проектътъ е включенъ въ оперативната програма "Транспорт" и вече се обсѫжда евентуалното кандидатстване на проекта за приобщаването му кѫмъ програмата "Connecting Europe Facility" на Европейската комисия.

Отъ своя страна, сръбскиятъ министъръ заяви, че в западната ни съседка вече сѫ прѣоделени техническитѣ проблеми и че работата по проекта не само е започнала, но се осѫществява дори и въ неделни дни.

Continue

Трагикомичнитѣ изявления на роднитѣ депутати

Прѣдставяме ви частъ отъ репликите, които нашитѣ "избранници" си размѣниха въ сградата на Народното събрание прѣзъ изминалия месецъ.

“Една-единствена жена постѫпи като мѫжъ – г-жа Искра Фидосова. Задъ нейния широкъ грѫбъ днесъ се криятъ мѫжетѣ въ ГЕРБ. Колко души можетѣ да се криетѣ задъ гърба на Искра Фидосова?” (Мая Манолова)

“Азъ прѣдлагамъ да отложимъ дебатитѣ докато Станишевъ се наспинка.” (Бойко Борисовъ) 

“Като чуя за министерскитѣ страдания ми се доревава – и азъ съмъ ги изпитвалъ.” (Михаилъ Миковъ) 

“Има консенсусъ между парламентарнитѣ групи, затова да нарушимъ заедно правилника!” (Мая Манолова)

“Труженикъ, подъ чиято диригентска палка сѫ израснали поколѣния таланти.” (Михаилъ Миковъ)

“Ние не назначавахме хора безъ липса на биография.” (Десислава Атанасова)

“Ще ви помоля малко да намалитѣ Volume-то, това е призивъ кѫмъ народнитѣ прѣдставители – говоретѣ малко по-далечъ отъ микрофона.” (Михаилъ Миковъ)

“Калинка по калинка – виръ, а сладката държавна служба – язовиръ.” (Таско Ерменковъ)

“Нека Мая Манолова да си намали мѫжкитѣ хормони!” (Снѣжана Дукова)

Източникъ: OFFNews.bg

Continue

Турция налива финансови срѣдства въ албанскитѣ войски

Дали финансирането е свързано съ амбициите за създаването на Велика Албания на Балканитѣ само врѣмето ще покаже.

Турското правитѣлство е приело решение да спонсорира албанската армия съ надъ единъ милионъ долара. Това е измежду най-обсѫжданитѣ теми въ албанската преса въ момента, предава агенцията МИА.

Спорѣдъ запознати съ темата, кабинетътъ на албанския премиеръ Еди Рама лично е спомогналъ за сключването на договоръ за военно и финансово сътрудничество между Албания и Турция. Паритѣ, които ще постѫпятъ въ фондоветѣ на албанскитѣ военни ще бѫдатъ използувани за набавянето на военни материали, въорѫжение, пѫтувания, обучение и специална подготовка на войницитѣ, както и за модернизация на военното летище въ Кучово.

Каква е истинската цѣлъ на това сътрудничество само врѣмето ще покаже. Съ засилващото се влияние на Албанската държава въ Западнитѣ Балкани и съ непрекѫснато растящиятъ брой етнически албанци, живѣещи извѫнъ територията на страната, провежданата от сътрудницитѣ политика намѣква, макар и скрито, за копнежитѣ по създаването на Велика Албания.

Continue

Половината плодородна българска земя – собственость на едри борсови спекуланти

Какъ е въ Европейския съюзъ? Какъ е въ България? До какво доведе това и какво следва? Какво предлагаме ние?

Всички държави членки сѫ приели директивата за свободно закупуване на земя отъ чужденци, граждани на Европейския съюзъ, съ изключение на Унгария, която твърдо се противопостави, но...
 
Какво показва европейскиятъ опитъ

Въ Австрия по Конституция всѣки гражданинъ на ЕС може да си купи австрийска земя. Но е необходимо да живѣе въ Австрия и... вече да притежава австрийска земя; Германия има комисии кѫмъ всѣка община, съставени отъ земедѣлци и общинари, прѣзъ които минава задължително всѣки договоръ за покупка на земя. Тѣ решаватъ.
 
Франция има организации на производителитѣ (safer), съ правата на държавенъ органъ, които противодействуватъ на
Формирането на монополи, крупни собственици и лобистки крѫгове. Налагатъ спазването на екологичнитѣ норми. В Италия само 15 % отъ землището може да бѫде продавано на чужденци. Останалитѣ страни отъ ЕС иматъ подобни вѫтрешни ограничения, съ изключение на България.

България променя Конституцията си прѣзъ 2005 г. така, че забраната за продажба на земя на чужденци е отменена не само за граждани и юридически лица на Европейския съюзъ, но за хора и фирми отъ целия свѣтъ, това не е изискване на ЕС, а прѣпорѫка на американския, турския и еврейския посланикъ.
 
Бѣзхарактерното отношение кѫмъ въпроса у насъ

Отъ 1992 г. въ България нѣма реална забрана за продажба на земя на чужденци, необходимо е само желаещитѣ да регистриратъ фирма на територията на страната ни. Разликата отъ 1992 г. до сега е, че прѣзъ 2009г. е промѣненъ търговскиятъ законъ, спорѣдъ който всѣки може да регистрира фирма вече съ капиталъ отъ 2 лв.
 
Нѣма ограничение за количество земя отъ землище, което може да бѫде продавано на чужденци. Нѣма организация съ правата на държавенъ органъ, която да предотвратява създаване на монополи, крупни собственици, лобистки крѫгове. Нѣма задължение да бѫде обработвана земята, нито изискване кѫмъ продукцията. Нѣма комисии отъ земедѣлци къмъ общинитѣ, прѣзъ които да преминаватъ договоритѣ за продажба. Нѣма задължение да живѣешъ въ страната, за да си собственикъ на часть отъ нея.

На практика мораториумъ има само върху продажбата на земя на юридически лица, които не сѫ регистрирани като
Български фирми! Той изтича на 01. 01. 2014 г. и отваря вратитѣ на целия свѣтъ да изкупи нашата земя. Половината отъ българската плодородна земя вече въ рѫцетѣ на чужденци, които не я обработватъ, а играятъ съ акции на
Фондовата борса. Това сѫ спекуланти, които не носятъ нищо на българската икономика и прѣчатъ на развитието на българското земеделие.

За тежестьта на положението и за бѫдещето на земята ни

80 % отъ обработваемата земя въ България се обработва отъ 0,02 % отъ земедѣлцитѣ – наши и чужди. Въ сѫщото време германскитѣ фермѣри се оплакватъ, че 8 % отъ земедѣлцитѣ имъ държатъ 56 % отъ земята. Дисбалансътъ у насъ е достигналъ и прѣхвърлилъ всѣкакви граници. Едрото земеделие е основно зърно, то е съ ниска добавена стойность, ниска заетость на работна рѫка и България не печели много отъ него. Плодоветѣ и злеленчуцитѣ ни сѫ вносъ и то некачественъ.

Производители на генно модифицирани организми сѫ вече регистрирани въ България (Монсанто, Синджента), тѣ продаватъ своитѣ хибриди, пестициди хербициди и искатъ да купуватъ земя тукъ, за да развиватъ ГМО- индустрията си, която е заплаха за хранителната ни независимость, за здравето ни и това на децата ни.

Мораториумътъ не решава проблемитѣ, (нито пѫкъ ги създава). Либерализацията на пазара сѫщо не може да реши проблемитѣ, свързани съ собственостьта върху земедѣлскитѣ земи у насъ. Нуждни сѫ спешни и ефективни мѣрки, които да решатъ целия този спектъръ проблеми, които се изразяватъ въ антимонополни закони, данъци, условия и правила, които да гарантиратъ националния ни сувѣренитетъ, хранителната ни независимость и да елиминиратъ всички вече реализирани и/или възможни въ близко бѫдеще рискове, свързани съ концентрацията на по-голѣмата часть отъ земитѣ ни нечиститѣ рѫце на фондове, банки и корпорации съ интереси съвсемъ различни отъ тѣзи на гражданитѣ не само на България, но и на Европа.

Източникъ: Зелени пирати

Continue

Недоносeнитѣ идеи на протестиращитѣ български студенти

Въ публичното пространство присъства единъ основенъ типъ мнения относно окупацията на нѣкои университети въ последнитѣ дни. Други позиции рѣдко се чуватъ. Затова решихъ и азъ да напиша моята.

Нѣмамъ собствена медия, въ която да го направя, затова ще сподѣля този текстъ съ нѣкои мои приятели, които иматъ разни платформи за разпространение на информация, та, ако пожелаятъ, ще го публикуватъ. Сѫщо така, ако нѣкой случайно пожелае да го ползува – нѣма проблемъ. 

Доскоро гледахъ съ пренебрежителна насмѣшка на протеститѣ ДАНСwithme прѣдъ парламента. Всичко започна почти като народно въстание, но накрая продължи като конюнктурно събитие. Приемахъ го като агонизиращъ предсмъртенъ викъ на партиитѣ, останали извънъ парламента. Всѣ пакъ е логично желанието имъ за запазване и разширяване на икономическото и политическото влияние. Боричкания между различнитѣ крѫгове на едрия капиталъ.

"Обикновено студентитѣ сѫ носители на прогресивни идеи"

Нѣщата обаче прѣкрачиха границитѣ на допустимото, следъ като протестътъ се пренесе на територията на висшитѣ учебни заведения. Както вече е свѣтовноизвестно, ректоратътъ на СУ бѣше окупиранъ отъ протестиращи студенти. Съ тѣхната бройка се спекулира и отъ едната, и отъ другата страна, нѣма да се занимавамъ съ нея.

Въ цѣлъ свѣтъ университетитѣ сѫ арена на политически сблъсъци, но обикновено студентитѣ сѫ носители на прогресивни идеи, често се извършватъ окупации въ знакъ на протестъ срещу приватизацията на образованието, напримѣръ. Въ нашия случай окупаторитѣ издигатъ едно искане – „оставка“ на правителството, която, видишъ ли, трѣбва да бѫде последвано отъ настѫпване на „моралъ въ политиката“. 

Последното е толкова абстрактно и субективно… Всѣки си го тълкува както желае – и практически нищо не означава. Очевидно е, че става въпросъ за политически актъ, но въпрѣки това студентитѣ отричатъ връзка съ политически субекти, казватъ, че не сѫ свързани съ нито една партия. Особено удобно е, че не обявяватъ публично политическитѣ си пристрастия, на които въ крайна смѣтка всѣки има право. Не става ясно какъ разбиратъ тѣ „морала въ политиката “. Заявяватъ, че се борятъ срещу олигархията, мафията, бездушието и т.н. лоши нѣща. Познавамъ нѣкои участници, имамъ приятели тамъ, за които съмъ сигуренъ, че искрено вѣрватъ, че се борятъ за по-добъръ животъ, срещу всички партии и т.н.

"Движещитѣ протеста сили обаче сѫ други"

Възможно е и тѣзи студенти да сѫ мнозинство въ окупационния процесъ. Не тѣ обаче сѫ движещитѣ сили. Авангардътъ на окупацията се състои отъ хора, опредѣлящи се като „неолиберали “, „анархо-капиталисти“, „костовисти“ и прочие пазарни фундаменталисти. Това е особено опасно, особено що се отнася до територията на висшето учебно заведение. Тамъ отъ години текатъ борби срещу приватизацията на образованието. Други отъ водещитѣ фигури сѫ движени просто отъ кариеристични подбуди. За трети пѫкъ показването по телѣвизията всѣка вечеръ е самоцѣлъ.
 
Особено показателенъ е плакатътъ, разпънатъ на сградата на окупирания СУ за нова 1997 г. Именно слѣдъ онѣзи събития на властъ идва правитѣлството на Иванъ Костовъ, което извършва „шоковата доктрина“ въ сферата на образованието – въведени сѫ и първитѣ семѣстриални такси за студенти. Дотогава образованието е безплатно. Това си противоречи съ други лозунги за „промяна “, тѫй като именно събития като тѣзи прѣзъ 1997 г. довеждатъ състоянието на страната до днешното ѝ положение. Участницитѣ въ днешнитѣ събития искатъ повторение на тази ситуация, затова смѣтамъ, че окупацията е антистудентска. 

"Ако нѣкой не е съ насъ, той е противъ насъ"

Доказателство за икономическитѣ и политическитѣ интереси, които стоятъ задъ окупацията, е бѣзрезервната подкрепа, която получи отъ НПО-та, преподаватели (като Калинъ Янакиевъ), партии и най-вече медии. Всѣка нощь телѣвизиитѣ се надпреварватъ да показватъ „младитѣ “, „красивитѣ “, „умнитѣ“ и великото имъ дѣло. Особено комични сѫ твърденията на окупаторитѣ, че сѫ „бунтари“ и „борци срещу статуквото “, като се има въ прѣдвидъ този комфортъ. Това сѫ първитѣ „революционери“ въ историята, пазени отъ полицията на правителството, което свалятъ.

Участницитѣ въ окупацията се опитватъ да създадатъ усѣщането, че ако не подкрепяшъ мероприятието имъ, си „за“ правителството, мафията, олигархията и тъ. нъ. Друго мнение не приематъ. Едно отъ основнитѣ орѫжия за тази имъ цѣлъ е медийниятъ чадъръ, който имъ се предоставя. Обикновенитѣ студенти сѫ принудени да заематъ страна въ казуса, независимо дали искатъ или не. Прокламиранитѣ лозунги за „моралъ въ политиката“ и повече демокрация се разбиха на пухъ и прахъ на 28 октомврий, когато група студенти и докторанти решиха да прочетатъ декларация прѣдъ СУ противъ окупацията. Въ този моментъ се изпариха всичкитѣ брътвежи за „свобода на словото“. 

"Какви сѫ измѣренията на морала въ политиката"

Окупаторитѣ започнаха да обиждатъ и освиркватъ своитѣ колеги, които искаха да изкажатъ мнението си. Бѣха наречени „червени боклуци“, „комунистически свине“, „изроди“ и т.н. Наложи се дори да бѫдатъ изведени съ охрана отъ двора на университета. А извънъ него група възрастни хора правиха възстановка на митингъ на СДС отъ началото на 90-тѣ години на миналия вѣкъ. Едва не се стигна до линчъ на студентитѣ съ различно мнение. Дотамъ опира „моралътъ въ политиката“ и „демокрацията“ на окупаторитѣ.
 
Отскоро има окупация и въ УНСС. Не съмъ ходилъ, не ми се и ходи. Интересна е обаче декларацията на унесесейскитѣ „ранобудници “: 

„(…) Ще се радвамъ да се срѣщнемъ утре и да покажемъ, че и УНСС сѫщо е университетъ съ качествени студенти (!?), а не както се прокламира навсѣкѫде, че всичко е корупция и червени „наши“ хора. (…) Нека не се впускаме въ бѣзсмислени дебати и дискусии съ контра-окупатори и прочѣе. Или сте съ насъ, или сте противъ насъ.“ 

Явно, спорѣдъ ранобудницитѣ, студентитѣ се дѣлятъ на „качествени“ и „нѣкачествени “, като естествено тѣзи, които не окупиратъ, сѫ хора втора рѫка и нѣматъ право да бѫдатъ въ университета, който "по-качественитѣ" студенти сѫ прѣвзѣли. Всички, които не ги подкрепятъ, не сѫ на тѣхното ниво и не заслужаватъ да бѫдатъ чути. Такъвъ начинъ на мислене граничи съ сегрѣгация. Това е въ синхронъ съ елитаризма, който лъха отъ окупацията въ СУ.
 
Прави впечатление и опитътъ за радикализация на протеста „или сте съ насъ, или сте противъ насъ “. Това говори за отчаянието на опозиционнитѣ партии, готови на всичко, дори да прѣдизвикатъ кръвопролития между студентитѣ, само за да се докопатъ до властта, измѣствайки другата едробуржоазна дѣсна сила – БСП.

Дори да не искатъ и да не осъзнаватъ, окупаторитѣ ставатъ заложници на тѣсни партийни интереси. Не го заявяватъ публично, повечето сигурно и не знаятъ. Отказътъ да се обособятъ като политическа сила, съ изчистени виждания е особено удобенъ, за да продължатъ съ официалната си теза, че сѫ „надпартийно движение “, но на практика имъ орѣзва рѫцетѣ за намѣса въ политическия животъ. Това означава, че дивидентитѣ ще бѫдатъ присвоени отъ вече сѫществуващитѣ и влиятелни партии.

Това, което е сигурно, че студентството и образованието като цѣло нѣматъ полза отъ тази окупация. На първо мѣсто – тя не е студентска. Никѫде нѣма искания, свързани съ образованието. Има партийни интереси – и то въ ущърбъ на образованието. Затова като студентъ не мога да подкрепя този фестивалъ на глупостта, особено популяренъ напослѣдъкъ.

Източникъ: webcafe.bg

Continue