Всички държави членки сѫ приели директивата за свободно закупуване на земя отъ чужденци, граждани на Европейския съюзъ, съ изключение на Унгария, която твърдо се противопостави, но...
Какво показва европейскиятъ опитъ
Въ Австрия по Конституция всѣки гражданинъ на ЕС може да си купи австрийска земя. Но е необходимо да живѣе въ Австрия и... вече да притежава австрийска земя; Германия има комисии кѫмъ всѣка община, съставени отъ земедѣлци и общинари, прѣзъ които минава задължително всѣки договоръ за покупка на земя. Тѣ решаватъ.
Франция има организации на производителитѣ (safer), съ правата на държавенъ органъ, които противодействуватъ на
Формирането на монополи, крупни собственици и лобистки крѫгове. Налагатъ спазването на екологичнитѣ норми. В Италия само 15 % отъ землището може да бѫде продавано на чужденци. Останалитѣ страни отъ ЕС иматъ подобни вѫтрешни ограничения, съ изключение на България.
България променя Конституцията си прѣзъ 2005 г. така, че забраната за продажба на земя на чужденци е отменена не само за граждани и юридически лица на Европейския съюзъ, но за хора и фирми отъ целия свѣтъ, това не е изискване на ЕС, а прѣпорѫка на американския, турския и еврейския посланикъ.
Бѣзхарактерното отношение кѫмъ въпроса у насъ
Отъ 1992 г. въ България нѣма реална забрана за продажба на земя на чужденци, необходимо е само желаещитѣ да регистриратъ фирма на територията на страната ни. Разликата отъ 1992 г. до сега е, че прѣзъ 2009г. е промѣненъ търговскиятъ законъ, спорѣдъ който всѣки може да регистрира фирма вече съ капиталъ отъ 2 лв.
Нѣма ограничение за количество земя отъ землище, което може да бѫде продавано на чужденци. Нѣма организация съ правата на държавенъ органъ, която да предотвратява създаване на монополи, крупни собственици, лобистки крѫгове. Нѣма задължение да бѫде обработвана земята, нито изискване кѫмъ продукцията. Нѣма комисии отъ земедѣлци къмъ общинитѣ, прѣзъ които да преминаватъ договоритѣ за продажба. Нѣма задължение да живѣешъ въ страната, за да си собственикъ на часть отъ нея.
На практика мораториумъ има само върху продажбата на земя на юридически лица, които не сѫ регистрирани като
Български фирми! Той изтича на 01. 01. 2014 г. и отваря вратитѣ на целия свѣтъ да изкупи нашата земя. Половината отъ българската плодородна земя вече въ рѫцетѣ на чужденци, които не я обработватъ, а играятъ съ акции на
Фондовата борса. Това сѫ спекуланти, които не носятъ нищо на българската икономика и прѣчатъ на развитието на българското земеделие.
За тежестьта на положението и за бѫдещето на земята ни
80 % отъ обработваемата земя въ България се обработва отъ 0,02 % отъ земедѣлцитѣ – наши и чужди. Въ сѫщото време германскитѣ фермѣри се оплакватъ, че 8 % отъ земедѣлцитѣ имъ държатъ 56 % отъ земята. Дисбалансътъ у насъ е достигналъ и прѣхвърлилъ всѣкакви граници. Едрото земеделие е основно зърно, то е съ ниска добавена стойность, ниска заетость на работна рѫка и България не печели много отъ него. Плодоветѣ и злеленчуцитѣ ни сѫ вносъ и то некачественъ.
Производители на генно модифицирани организми сѫ вече регистрирани въ България (Монсанто, Синджента), тѣ продаватъ своитѣ хибриди, пестициди хербициди и искатъ да купуватъ земя тукъ, за да развиватъ ГМО- индустрията си, която е заплаха за хранителната ни независимость, за здравето ни и това на децата ни.
Мораториумътъ не решава проблемитѣ, (нито пѫкъ ги създава). Либерализацията на пазара сѫщо не може да реши проблемитѣ, свързани съ собственостьта върху земедѣлскитѣ земи у насъ. Нуждни сѫ спешни и ефективни мѣрки, които да решатъ целия този спектъръ проблеми, които се изразяватъ въ антимонополни закони, данъци, условия и правила, които да гарантиратъ националния ни сувѣренитетъ, хранителната ни независимость и да елиминиратъ всички вече реализирани и/или възможни въ близко бѫдеще рискове, свързани съ концентрацията на по-голѣмата часть отъ земитѣ ни нечиститѣ рѫце на фондове, банки и корпорации съ интереси съвсемъ различни отъ тѣзи на гражданитѣ не само на България, но и на Европа.
Източникъ: Зелени пирати
0 коментара:
Публикуване на коментар